* * *

Мома открадната от цигани (татари)

Бела Мария по двори ходи,
майка си люто, люто кълне:
- Проклета да си, мамо ма,
проклета и триклета,
дека ме даде, мамо,
на тия черни цигани,
на тия черни катунци.
Дене ме сложат на ясно слънце
дано погрознея, мамо,
дано почернея.
Ни погрознявам, мамо,
ни по-черна стаям,
по-бела стаям и по-хубава.
Нощем ме печат, мамо,
край буйни огньове,
да почернея, мамо,
да погрознея.
Ни погрозневам, мамо,
ни почерневам.
По-хубава стаям и по-бела.
Проклета да си, мамо,
проклета и триклета,
и место за тебе в земята да нема,
дека ма, мамо, ожени
за тия черни цигани,
за тия черни катуне.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019