* * *

Жени син и дъщеря (Среща на сватбите и размяна на дарове)

Чини Марко дури две радости -
сина жени, кьерка далек дава.
Снаха взема от Будина града,
черка дава у Солуна града.
Та си вие стара Марковица,
та си вие до двое венчила -
снашин венец се от сухо злато,
кьеркин венец от бела калина.
А кьерка й потийо говоре:
- Що ти, мале, кьерка омръзнала,
що ти бърже снаха омилела,
та си виеш до двое венчила -
снашин венец се от сухо злато,
кьеркин венец от бела калина?
А майка й потийо говоре:
- Леле, варай, моя мила кьерко,
тая ми се грижа ти не грижай!
Че идете църкви на венчанье,
кье се срещнат у тесни клисури -
зет и шурек конье кье проминат -
снаха, зълва венци кье променат!

 

Кривина, Софийско (СбНУ 44/1949, № 466 - "Сина жени, кьерка далек дава").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016