* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Паднал ми ранен млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
във тая гора зелена,
зелена гора хайдушка.
Нямало никой до него
водица да му донесе,
сенчица да му направи
и люти рани превърже.
Над него се вият орли,
орли и още соколи.
Стоян на орли думаше:
- Вийте се, вийте, вий орли, (2)
с крила ми сянка пазете,
с уста ми вода носете,
доде ми душа излезе,
тогаз се ниско спуснете,
с бяло се месо наяжте,
с бяло се месо наяжте,
с черни се кърви напийте.

 


Рибарица, Тетевенско (НПЛов. 1970, с. 373 - "Паднал ми ранен млад Стоян - 8").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020