Болен (ранен) юнак и хищна птица. Съст. Т. Моллов

* * *

Та чуло ли се й видяло
или нейде е сторило,
както се сега сторило?! -
Сама се пушка изпрегна,
два мили братя удари, -
Ивана, та па Стояна.
Иван се с душа раздели,
Стоян още не беше.
Над него се виеха
дор два черни гарвана
и четири черни галици.
Стоян галици думаше:
- Още се малко повийте,
с крила ми сянка пазете,
с уста ми вода донесете,
доде ми душа излезе.
Па си тогава кацнете,
бяло се месо наяжте,
ясни се кърви напийте.
После ми вие вземете
от дясна ръка пръстенче
и си високо хвръкнете,
та си на мама кажете,
на мама, още на тате -
пръстенче в човка вземете
и го в село отнесете
в нашата къща, в горни край.
В двора ни орехче,
под орехчето креватче,
на креватчето наши легла.
На креватчета го спуснете,
нашата майка ще иде,
пръстенче ще си намери
и тогаз ще си разбере.

Микре, Ловешко; жътварска - вечер, на връщане от нивата (Архив КБЛ-ВТУ).

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020