* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Разболял се е млад Стоян,
на Стара бяла планина,
на хайдушката равнина,
под тая бука зелена.
Че лежи Стоян, умира -
отгоре хвъркат гарвани.
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, вие гарвани,
нещо ще да ви прикажа,
а вие мене слушайте.
А гарвани му думаха:
- Стояне, брайно Стояне!
Каквото кажеш, ще правим,
тебе ще да послушаме!
Стоян гарвани думаше:
- Гарвани, вие гарвани,
с клюнка ми вода носете,
с крила ми сянка сторете,
дор ми душата излезе;
кога душа ми излезе,
то си кацнете, кацнете,
бяло ми месо изяжте,
черни ми кръви изпийте,
дясна ми ръка не яжте.
Дясна ми ръка вземете,
па си хвръкнете, хвръкнете,
дваж на високо, широко,
триж на широко, дълбоко;
гледайте долу широко -
дето видите камен мост,
де има дърво високо,
там си кацнете, грачете,
и си ръчица пуснете.
Аз имам стара майчица,
майка ще рано да рани,
широки двори да мете,
ръчица да си намери!

 

Медвен, Котленско (Ангелов-Вакарелски 1939, в бел. към № 99 - "Болен юнак и орли прислужници"). За източник съставителите отпращат към СбНУ 36/1926, № 313, но на посоченото място А. П. Стоилов отбелязва само наличието на архивен (но непубликуван в СбНУ 36) вариант на мотива за болния или ранен юнак, записан в Медвен, Котленско - по неговото определение това е "Болен юнак, носен от дружината си и оставен да се прибере от домашните му" (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020