* * *

Болен (ранен) юнак и хищна птица

Вила се гора, гора развила,
сал едно дръвце не се развило.
Под дърво лежи юнак наранет,
на дръвце стое църна орлица
и на юнака тийо говоре
- Умри си умри, ти ранет юнак,
да ти изпиям църните очи,
да ти изклувам белото лице!
Тийо говоре тай ранет юнак
- Ма'ни се, ма'ни църна орлице,
да не си вземам кусата пушка,
кье те застрелям клетото сърце!
А орлица тогай си продума:
- Я не сум дошла да ти изпиям,
да ти изпиям църните очи;
я не сум дошла да ти изклувам,
да ти изклувам белото лице;
мен ме изпрати твойо войвода,
лек да донесам, да те лекувам.

 

неуточнено - Североизточна Македония (Михайлов 1924, № 384 - "Ранен юнак и църна орлица"; =Пенушлиски-Балади 1983, № 61 - "Ранет юнак и църна орлица").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020