* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Събрали са се, събрали
на високана планина
до деветина овчари,
та ми ядяха, пиеха
суроно агне печено,
руйноно вино червено,
и добра дума думаха:
- Кой как се разболееме,
наред да си се гледаме!
Кутрину овчар думаше,
самичък си се разболя.
Няма кой да го погледа,
лю едно пиле славейче.
И нему се е додяло -
в уста му вода носеше,
с крилца му сянка правеше.
Овчар се жално молеше:
- Пильку ле, пильку славейче,
още ме мало погледай,
за двана, за три денкове,
доде се с душа разделям;
тогав ми, пильку, отсечи
мояна десна ръчица
със сребърноно пръстенче,
та си я, пильку, отнеси
в нашаа долна градинка,
във сестриниян босилек.
Сестра ми рано га поде
босилку сенкя да прави,
та ще ми найде ръкона,
та ще се сестра досети,
че ми е Стоян загинал!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020