* * *

Болен юнак и благодарна птица (спасена от пожар)

Разболя се Стоян
в гора лилякова;
няма никой при Стоян,
само има при Стоян
две сиви орлета,
две черни пилета.
С крила сянка сторват,
с уста вода носят,
уста да разквасят,
сърце да угасят.
Стоян пилета дума:
- Пилета, сиви орлета,
кво добро ви сторих,
таквоз добро сторяте?
Пилета Стоян думат:
- Стояне, Стояне,
знаеш ли, помниш ли,
кога се запали
Сингерцки манастир?
Ний на кубе бяхме,
наша стара майка
с уста ни пищеше,
с крила ни пляскаше,
дано ни отпази...
Ти отде ни зачу -
на кубе се качи,
та си ни отвзема,
та ни, бре, заведе
в гора лилякова,
че там ни остави
на едно ми дърво,
дърво буковяно -
таквоз добро стори!...

 

Яйла, дн. Ягнило, Новопазарско; преселници от Гьобел в Мала Азия (СбНУ 47/1956, с. 29, № 27, - "И орлетата отплащат на доброто с добро").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020