* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Тръгнали ми са кърджалийските,
кърджалийските вакли овчари,
да си отиват в Стара планина,
раздрънкали са ясни зюлюве,
лавнали ми са сиви кучета,
подир всекиго майка и баща,
подир Иванча - само тейно му.
Тичом тичаше, виком викаше:
- Върни се, върни, синко Иване,
на кого нива, нива оставяш,
нива голяма с бяла пшеница?
Иван си тейни отговаряше:
- Върни се, тейне, върни се, джанъм,
Иван се вече назад не връща.
Ти си ми довел майка мащеха,
мама довела сестра Деница,
сестра Деница, доведенца.
Аз я попитах, миличък тейно:
"Какво да ти купя от планината?",
а тя ми рече, миличък тейно:
"Ти не знаеш ли, любе Иване,
какво се купува на любовница?"

 

Лиси връх, Новопазарско; инф. преселн. от Хлебово, Чирпанско, дн. Хлябово, Тополовградско; жътварска - към пладне и на обяд (СИБ 2/1973, № 609 - "Овчар бяга от задявките на доведена сестра").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020