* * *

Овчар бяга от доведена сестра - нарича го "либе"

Отдолу идат беглишки стада -
две са беглишки, три Стоянови,
въз всяко стадо се огън гори,
се огън гори, се куче лае,
а въз Стояна ни куче лае,
ни куче лае, ни майка плаче.
Че търти Стоян и той да бяга
през поляната, през голямата,
през корията, в Ромънията,
през гробищата гавурджийската.
Мили му тейко, подире вика:
- Върни се, върни, сине Стояне!
- Няма се върна, мили ми тейно,
че ти си донел майка мащеха,
пък тя й донела мома Деница -
ази я имам за мила сестра,
тя мене има за първо либе.
Ази я пращам за сол, за трици,
пък тя ми носи смесени китки,
смесени китки, в коприна увити,
в коприна увити, в черна коприна.
Както чернее черна коприна,
тъй да чернее Рада за Петко!

 

Юпер, Кубратско; лазарска - припевка на доведена мома и заварен ерген (СИБ 1/1962, № 420 - "Доведена сестра люби заварен брат").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020