* * *

Сестра не иска да носи обяд на брат косач - нарича я "либе"

Мара макя от беленье вика:
- Ела, Маро, на брата ти
ручок да отнесеш.
Мара макя говореше:
- Нечу, мамо, ручок да му носа,
он ме мене за сестра не знае,
он ме знае за първо му либе,
я му реча: "Добро утро, братко!",
он ми рече: "Дал Бог добро, първо либе!".
- Ела, Маро, ела, отнеси му,
беки нече нищо да ти рече!
Мара макя послушала,
отнесла е на брат й ручок,
щом ойдела и продумала:
- Добро утро, Марко, мили братко!
А Марко й потийом думаше:
- Дал Бог добро, Маро, първо либе!
А Мара му потиум думаше:
- Леле, Марко, леле, мили братко,
я не съм ти на тебе първо либе,
азе съм ти, Марко, мила сестра.
Марко се е дремка додремало,
та си заспа у росни ливади,
та си дойде тая люта змия,
та му изпила и двете очи.
Така е Марко люта клетва хванал.

 

Еремия, Кюстендилско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020