* * *

Хубава мома се прочува до царя

Гроздано, Гроздано,
ой, либе ле, мое!
Либила Гроздана
царювата сина,
сина Костадина.
Сякала Гроздана,
че никой не знае,
па той я знаяло
царювата слута,
царюм обадила,
царюм и царици.
Цар нищо не рече,
царица отрече:
- Мор, доведете ме
в лице да я видя,
белолика ли е,
чернаоко ли е,
прилика ли му е.
Гроздано, Гроздано.

 

Терновка, Николаевска област - Украйна; великденска - хороводна (Цветко 2005, № 140).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019