* * *

Хубава мома се прочува до царя

Гроздано, Грозданке,
гиздава девойка.
Любила Грозданка
царюва сина,
сина Костадина.
Сакала й Гроздана,
че я никой не знай,
а то е знаяло
мало и голямо,
мало и голямо,
царювите слуги и слугини,
царю ми обадили.
Цар нищо не рече,
царица говори:
- То да ли й прилича
царски син да люби,
царица да бъде!
Де чула й Гроздана,
чула и разбрала,
че се й пременила,
все с царска премяна
и при царя отиде.
Цар нищо не рече,
царица говори:
- Та то й приличало
царски син да люби,
царица да бъде!

 

Сираково, Генералтошевско; великденска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019