* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
помниш ли, горо, знаеш ли,
га бяхме млади хайдути, (2)
из теб се, горо, криехме,
колко съм моми разплакал
и колко млади невести?
Лю врю си ги съм забурил,
едничка млада невеста
никога не ща забури -
как ми се жално молеше:
- Пусни ме, пусни, хайдутче,
че имам любе болничко
и моско дете повито,
повито, пък не развито!...

 

Стойките, Девинско; зап. в Девин (Кауфман-Тодоров 1970, № 1272); забурил - забравил; моско - мъжко.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020