* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Ходил е Богдан войвода,
ходил е девет години,
нищо е зулум не чинил.
У десетата година
окраде Богдан, окраде,
от майка мило детенце -
живо на ръжен надена,
прикара татко, прикара,
да връти татко ръжено;
прикара майка, прикара,
да валя майка огъньо;
прикара бракя, прикара,
да свирят бракя, да свирят;
прикара снахи, прикара,
да поят снахи, да поят;
прикара сестри, прикара,
да играт сестри, да играт.
Дете от ръжен говори:
- Не връти, тате, ръжено,
изпаднаа ми очите;
не сили, мале, огъньо,
изгореа ми очите!
- Почекай сино, почекай,
додека душа излезе.
- Свирете, бракя, свирете,
дори ми душа излезе;
пойте си снахи, пойте си,
дори ми душа излезе;
играйте сестри, играйте,
дури ми душа излезе!

 

неуточнено - Североизточна Македония (Михайлов 1924, № 381 - "Богдан войвода прави зулуми").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020