* * *

Греховете на Кара-Богдан войвода

Субрахме се, мила майчо, посубрахме,
трийстина и тримина, (2)
вред на отбор млади юнаци,
та вървехме, що повървехме, (2)
та стигнахме гора зелена,
дето слънце не огрева,
дето пиле не попява.
Га стигнахме среде гората,
там найдехме нова черква -
затворена, заключена.
Вред замнаха, вред почукаха,
бара едном се черква н' отвори (2)
и аз замнах, и аз почуках,
лю мене се черква отвори. (2)
Там имаше две моминки,
две муминки, две робинки,
затворени, заключени.

 

Габрово, Ксантийско - Гърция, зап. в Пловдив (Коруев 1984, № 52); бара едном - поне на един, т.е. никому; лю - само.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020