* * *
Затрепера вита ела
във елака, в грамадака
и без слънце, и без ветър,
и без ясна месечинка -
затрепера по сред-зима,
по сред-зима, Голем Сечко.
Никой ела не съгледа,
съгледа я малка мома,
па на ела отговаре:
- Ой те тебе, вита ело,
що трепериш по сред-зима,
по сред-зима, Голем Сечко,
и без слънце, и без ветър,
и без ясна месечина?
Отговаре вита ела:
- Ой те тебе, малка моме,
кат ме питаш, ще ти кажа -
на корен ми жълт змей лежи,
на средата тънка змия,
на върха ми орел мъти!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019