* * *

Елха, змей и паун

Израсла е вита елха
накрай тиха бял Дунава.
Змий й лежи във кореня,
а паун й върше кърши,
върше кърши, гнездо вие,
да изведе дребни пилца -
дребни пилца паунчови.
Вита елха потрепера,
люта змийка отромоня:
- Що трепериш, вита елхо?
Вита елха отромоня:
- Че как не ще да треперем -
ти ми лежиш във кореня,
а паун ми върше кърши,
върше кърши, гнездо вие?!
Люта змийка отговаря:
- Кога дойде златен паун,
ти си мене потреперай,
я ще дихна и въздихна,
издъхна ще син-бял пламен,
попари ще паунчови -
паунчови златни пера,
пръсна ще ги накрай тиха,
накрай тиха бял Дунава,
дето моми вода взимат,
дето булки пране перат,
да ги сбират млади булки,
да забляват дребни деца.

 

Куручешме, дн. Горски извор, Хасковско; коледна - на жена с няколко деца (Илиев 1889, № 122 - "Вита елха"; =Ангелов-Арнаудов 1921, с. 5, № 8 - "Вита елха"; =Ангелов-Вакарелски 1936, № 106 - "Вита ела и змей"; =Калоянов-СМБ 1992, № 20 - "Вита елха край тих бял Дунав"; =Христов 1994, с. 24); забляват - залисват, занимават.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019