* * *

Елха, змей и паун

Ой, хубава Ело, мала моме,
змей дооди, Ело, обиоди,
па на Ела потийом говори:
- Расни, Ело, голема порасни,
да се ние двата залюбиме.
Я Ела му потийом говори:
- Е, тизека, змею горянине,
я не смея и очи да те гледам,
а камо ли да се залюбиме!
Из очи ти силни искри идат,
из уста ти силен пламик бие,
коня яхаш - като планина е,
рухо носиш - като огън гори.
Я змейо й потийом говори:
- Расни, Ело, голема порасни,
ние с тебе кье се залюбиме,
ти се не бой, Ело, от менека.

 

неуточнено, Дупнишко; сватбена - когато приготвят "боро", кумовото дръвце (СбНУ 8/1892, с. 67; =Минков-Змей 1956, с. 125 - "Змей обича мома"; =Осинин-Душата 1945, с. 150, № 107; =Осинин-Дърво 1955, с. 146; =БНПП 2/1981, с. 328 - "Змей на ела говори").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019