* * *
Израсла е вита ела
на момини равни двори,
расла си е, та нарасла,
та че ела потреперя.
Седна мома да си плаче,
да си плаче, да я пита:
- Ело, ело, вита ело,
що ми често потреперя?
- Мари, моме, малка моме,
как да н' често потреперям,
в дън' ми лежи люта змия,
върха кърши сиво сокле,
да ми вие вито гнездо,
да излюпи дребни змийки...
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019