* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Тодоро льо, гюзел Тодоро!
Събрали се, набрали
на Ирин стара планина
кметове и кметовците;
кметове курбан колеха,
кметовци свещи палеха
и се на Бога молеха:
- Боже ле, мили Боже ле,
дано Съръмда не дойде,
Съръмда влашка войвода!
Още си дума издумаха,
като Съръмда завтаса,
та хми панаир развали.
Всичките бягом бягаха,
Тодора не може да бяга -
тенка я риза спиняше,
тежко имане тежеше.
Хванали Тодора, вързали:
- Казувай, Тодоро, казувай
бащино си много имане!
- Мой баща не е болярин,
мой баща е вретенарин,
та е стрико ми болярин!

 

Гьоджеджи, дн. Стан, Новопазарско, преселн. от Сюит в Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 43 - "Тодора и хайдути"); контаминирана; Съръмда - срвн. Семендра.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019