* * *

Снаха спасява свекъра си от разбойници

Научила се Тодора
късном за вода да ходи,
по късно и по мръкнало.
И снощи късно отиде,
та там Тодора завари
тридесте млади юнака
със три зелени байрака.
Тие като я видяха,
всички й прави станаха,
всички й мегдан сториха,
дано Тодора да мине.
Пък тя ги не подминала.
Тие Тодоро рекоха:
- Тодоро, горо зелена,
като сте село голямо,
голямо село Ден бунар,
имате ли много боляри,
боляри и чорбаджие?
И Тодора хми думаше:
- Хайдуте, бракя да ми сте,
имаме, бельки немаме!
И мой е дядо болярин,
стрико ми тежък туджарин.
Ми хайде да ви заведа
в стрикова нова плевница,
плевница керемидена!
Кя ги Тодора заведе
и ги в плевнята затвори,
и си плевнята запали.
Всичките горят и мълчат,
най-мънинкото хайдутче,
сам' то си виком викаше:
- Холан, калманко, калманко,
барем на мене отвори,
че с ръки си ме кръстила
и с ръки ще ме венчееш!

 

Кондолово, Царевско; коледна - хороводна (СбНУ 61/2001, № 347 - "Чорбаджийска снаха измамва и погубва хайдути - 1"); "и мой е дядо болярин", т. е. и моят свекър е богаташ - в тази диалектна област обръщението към свекъра е дядо.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019