* * *

Чудни помощници поливат момино цвете

Милка мома вода вади
от Пирина та в градина,
та навади рано цвете,
рано цвете, ран карамфил.
Де се взело лудо-младо,
та засече засеците.
Мома била гласовита,
изрука се колко може:
- Дека да сте, мои братя,
де сте, тука да сте.
С мрежа поле замрежете,
с пръстен гора заключете,
та хванете това лудо-младо.
Ни го бийте, ни карайте.
При мене го доведете,
я че бия, я че карам
с мойто бело лице,
с моята ранна снага.

 

Белица, Разложко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018