* * *

Цар (крал) Стефан иска да вземе за жена сестра си

Краля си каже Марийка:
- Сестро Марийке, Марийке,
я хайде да се вземеме,
че сме си лика-прилика,
като два стръка иглика,
като два бора на двора.
Марийка каже на краля:
- Бае ле, крале Стефане,
нали е, бакьо, срамота
и от Бога грехота.
Краля Марийка думаше:
- Я хайде, сестро Марийке,
да идем да се венчаем.
Марийка краля думаше:
- Пишин ме, бакьо, заведи
на тихи бели Дунава
лицето да си измия.
И краля я заведе
на тихи бели Дунава.
Мария се покачи
на мермер камък.
Бели си ръце разгърна
и се в Дунав удави.

 

Пазарджик (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017