* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Тръгнал ми е стар станеник,
стани ми, нине, господине,
да си върви дълга пътя,
дълга пътя цариградска.
Хем си върви, хем си пее,
хем си пее една песен,
една песен - Божа песен.
Отде го зачу Божа майка,
отговаря Божа майка:
- Застанете, гора и вода,
гора и вода, земя и небе,
да слушаме тази песен,
тази песен - Божа песен.
Застанали гора и вода,
гора и вода, земя и небе;
едно дърво не застана,
едно дърво каваково,
каваково - шир клонато.
Прокълна го Божа майка:
- Върви дърво, ти да идеш,
дето рано слана пада,
рано пада - по Гергьовден,
късно става - по Петровден!
Да не цъфнеш, да не вържеш,
ако вържеш - да не удържиш,
ако листнеш - да не писнеш!

 

Суворово, Варненско; коледна - на стар стопанин (Архив КБЛ-ВТУ); дърво каваково - топола, във втори вариант - дърво столовато.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016