* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Ой, хубави, цветен Гьорги!
Цветен Гьорги коня кове
във тъмнина без борина,
срещу ясна месечина,
сребро плочи, злато клинци.
Съгледа го стара майка
и на Гьоргя проговаря:
- Ой те, сине, цветен Гьорги,
защо ковеш врана коня,
къде мислиш да пътуваш?
Отговаря цветен Гьорги:
- Ой те, мале, стара майко,
ще отида да обида,
да обида росно поле,
росно поле и зелено,
та да видя зелен синор -
есенница, пролетница.
Па отиде в равно поле,
всичко му се поклонило -
ръжовете до колена,
пшеницата дор до земля,
само жито овесово
право стои и трепери...
Цветен Гьорги проговаря:
- Ой те, жито пшеничово,
мило било, свето било,
Божа служба послужило!
А ти, жито овесово,
мило било за гледане,
горко било за зобане,
служба Божа не служило!

 

Шипка, Казанлъшко; гергьовденска - при замесване на гергьовденския хляб (Маринов 1/1981, с. 595).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016