* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Свети Гьорги коня кове, ле,
свети Гьорги коня ко=,
коня кове дзаран рано,
дзаран рано по тевнина.
Ни я кове ка е да е,
плочи тура девет ока.
Лепа Мара воз кон стои,
та на Гьорги говореше:
- Къде стегаш добра коня,
не я ковеш ка е да е,
но я ковеш занам да е.
Свети Гьорги говореше:
- Кье си ида по полето,
по полето, по икимо,
да си видя всички иким,
есенните класат ле си,
пролетните ничат ле ми.
Па си яхна добра коня,
па си ойде по полето.
Кога видя всички иким,
всичко му се поклонило,
щото беше ситно жито,
ситно жито овесито,
оно не кье да поклони.
Свети Гьорги люто кълне:
- Нищо тебе да не яде,
само коне да те зобат!

 

Долно Осеново, Благоевградско (НПЮЗБ 1/1967, № 977 - "Свети Гьорги обхожда посевите - 1").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016