* * *

Божа майка или светци проклеват дърво, посеви или кукувица

Рано ранил стар стананик,
стани нине, господине,
рано ранил във неделя,
че си извел хранен коня,
оседла го с сини седла,
с сини седла дренополски,
обюзда го с жълти юзди,
с жълти юзди цароградски,
препаса го с пъстри смоци.
Че си тръгнал стар стананик
дълги пътя, кални друмя
и си запял лична песен,
лична песен стар-стананишка!
Де го зачу Божа майка,
отговаря Божа майка:
- Ой те тебе, гора и вода,
постой, горо, постой, водо,
да си чуя лична песен,
лична песен стар-стананишка!
Постовя гора, постовя вода,
не постовя едно дърво,
и то да е барем дърво -
сипитликя, трепетликя.
Че го прокле Божа майка:
- Ой те тебе, едно дърво,
цвет да цъфтиш, да не вържеш,
и да вържеш, да не вдържиш!
Наздраве ти, стар стананик!
Тебе пеем, Богославим
тази вечер на Коледа!

 

Бояджик. Ямболско; коледна - на стар станеник (СбНУ 7/1892, с. 6, № 3; =Калоянов-СМБ, № 11 - "Стар станеник и Божа майка").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016