* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на бунар стои,
на бунар стои и вода вади,
и вода вади, и майкя кълне:
- Проклета да е моята майкя,
че ме не е дала дето съм щяла,
дето съм щяла, щяла и годела,
но ме е дала дек' не съм щяла,
дек' не съм щяла, щяла и годела,
пръстен давала, дума думала,
дума думала, вяра верила...

 

Владимирово, Монтанско; жътварска (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=10560> 06.07.2019).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019