* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бела Мария на бунар стои,
на бунар стои и вода вади,
и вода вади, и майка кълни:
- Проклета да е моята майка,
че ме не дала, дето съм щяла,
дето съм щяла, щяла годела,
но ме е дала, дек не съм щяла,
дек не съм щяла, щяла годела,
пръстен давала, дума думала,
дума давала, вяра верила.

 

Люта, дн. Владимирово, Монтанско; сватбена - когато се разотиват гостите, из улиците (Стоин-ТВ 1928, № 754).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019