* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
стара си майка люто кълнеше:
- Проклета да е моята майка,
дето ме мене скритом продаде
на тия пусти, черни черкези.
Де я зачуха черни черкези,
че си хванаха бяла Мария,
че я хвърлиха в тъмни зандани -
там да лежи бяла Мария,
дано почерней, дано погрозней.
Лежала ми й девет години,
девет години, десета почна,
нито чернее, нито грознее -
колкото лежи по-бяла става.

 

Трънито, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019