* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
лице си мие, майка си кълне,
дето я дала у пусти черкези,
пусти черкези, черни татари.
Де я зачули пусти черкези,
че са хванали бяла Мария,
че я хвърлили в тъмни зандани -
да почернее бяла Мария.
Лежала ми е малко ни много,
ни почерняла, ни погрозняла,
най е станала дваж по-хубава,
дваж по-хубава и дваж по-бяла.

 

Средище, Тервелско (Илиев-Друмева 1991, № 465 - "Бяла Мария и черкези"). Съставителите посочват вариант и от Калипетрово, Силистренско.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019