* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор стоеше,
на извор стоеше, менци миеше,
менци миеше, майка кълнеше;
- Проклета да е мойта майка,
дето ме мене проводи,
за тези черни черкези.
Отде са зачули черкези,
те си Мария улавят, (2)
в тъмни зандани затварят, (2)
дано ми Мария почернее,
почернее, погрознее.
Колкото Мария стояла
по бяла Мария ставала,
нито погрознявала,
нито почернявала,
ами колкото стояла,
по бела, Мария, ставала.

 

Славяново, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019