* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор стои
на извор стои менци си мие,
менци си мие, мъка си кълне:
- Проклета да си, майко, триклета
защо ме роди майко толкоз бела,
бела червена, майко, толкоз хубава,
та не мога майко у чаршия да ида
от тие пусти бекрие
на мермер маса седеха,
люта ракия пиеха,
нищо за мезе немаа,
мене за мезе сакаа.

 

Плешивец, Белоградчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019