* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на бунар стои,
та вода вади и керван брои,
керван брои, майка кълне:
- Проклета да е моята майка,
че ме не даде дето съм щело,
дето съм щело, щело й годело,
щело е годело и пръстен дало,
ами ме даде в черни татари,
та ме хвърлиха в тъмни зандани -
да почернеем, да погрознеем!
Колко Мария тамо стояла,
още по-бяла и по-червена станала.

 

Монтана (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019