* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

На извор седи бяла Мария,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си, клета ми майко,
дет си ме дала твърде далеко,
твърде далеко, в черни татари!
Че я хвърлили в тъмни зандани,
да почернее бяла Мария,
да погрознее бяла Мария.
Колко стояла бяла Мария,
ни почерняла, ни погрозняла.

 

Лиляк, Търговищко; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019