* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария край извор стои,
край извор стои, лице си мие.
Колкото го мие, дваж по-бяло става.
Лице си мие, майка си кълне:
- Проклета да си ти, стара майко,
гдето ме даде на друго село,
на друго село, на друго либе.
Где я зачули, турци татари,
че си хванали бяла Мария
и са я хвърлили в тъмни зандани,
да почернее, да погрознее.
Бяла Мария в зандани стои,
колкото стояла - по-бяла станала,
по-бяла станала и по-хубава.

 

Каварна, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019