* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майце си кълне:
- Проклета да си, майко, проклета,
дето ме млада ожени за тоя луд гидия.
Денем ходи, майко ле, по диви балкани,
вечер ходи, майко ле, по хладни механи.

 

Хърсово, Новопазарско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019