* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седеше,
менци си мие, майка си кълне,
майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, мамо, триклета,
дет си ме дала и сгодила
при тия черни черкези!
Отде я чули черни чуркези,
че си хванали бяла Мария.
Че я хвърлили в тъмни зандани,
дано почернее, дано погрознее.
Колко стояла Бяла Мария,
колко стояла в тъмни зандани,
по-бяла става, по-бяла и червена.

 

Градина, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019