* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менците мие,
менците мие, майка си кълне:
- Клета и проклета да си, майко, бе,
дето си ме дала, дала и сгодила
на тези черни, черни черкези.
Че я вземали и я хвърлили,
и я хвърлили в тъмни зиндани
дано почернее, дано погрознее.
Колкото седяла бяла Мария,
по-бяла ставала, бяла и червена.

 

Дебели рът, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019