* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на извор седи,
на извор седи, менци си мие,
менци си мие, майка си кълне:
- Проклета да си, стара ми майко,
дето ме сгоди, сгоди, ожени
за тия пусти черни черкези!
Де я зачули черни черкези,
че си хванали бяла Мария,
че я хвърлили в тъмни тъмници.
Лежа Мария девет години,
не почерняла, не погрозняла,
по-бяла стана и по-червена.

 

Брестовене, Кубратско; инф. род. в от Брусен, Тетевенско; седенкарска (Стоев-Христов 2007, № 28; =Христов 2010, № 112).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019