* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария на бунар стои,
на бунар стои и сълзи рони,
и сълзи рони, и майкя кълне:
- Проклета да е моята макя,
че ме е дала дет' не съм сакала,
че съм сакала сиромашки син,
сиромашки син, добър юнак,
а ме е дала чорбаджийски син,
чорбаджийски син - слаба.

 

Бойчиновци, Монтанско; на копан (Архив ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=10660> 06.07.2019); краят неясен.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019