* * *
Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари
Бяла Мария край извор седи,
бели си менци миеше,
люто си майка кълнеше:
- Проклета да си, майко ма,
проклета да си, триклета,
защо ти мене ме даде
ю тие черни керкези,
черна керкезка да стана!
Отде Мария дочули,
та си Мария хванали,
та я в зандани турили.
Та е седела, седела
цели ми до три месеца.
Кога Мария отворили,
още по-бела станала,
още по-бела и хубава!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019