* * *

Бяла Мария кълне майка си - дала я на татари

Бяла Мария край извор седи,
бели менци мие, дребни сълзи рони,
майка си кълне, проклина:
- (...)
дето е мене скришом сгодила
за черни черкези, черкези, върли хайдути!
Те я зачуха, че я вземали
и я откарали у тъмни затвори -
дано почернее и погрознее.
Колкото стои в тъмни зандани -
по-бяла става, бяла и червена,
снага й стана тънка топола.

 

Агатово, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019