* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Яна край пътю жънеше,
кервани из път вървяха,
малко ги момче водеше,
със малка свирка свиреше.
Свирката свири, говори:
- Яно льо, дюлбер Яно льо,
мар хайде, Яно, да жънем
да жънем, да се наджънем,
над дванайсет зъкоя,
на тринайсет снопове;
ако ме, Яно, наджънеш
кервано ще ти харижа,
аз 'ко те, Яно, наджъна -
ти ще ми млада пристанеш.
Жънали, наджънали се.
Момченце Яна наджъна,
Яна му млада пристана.

 

Белокопитово, Шуменско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020