* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Вила мома до два, до три венци,
ем ги вила, ем се е хвалила:
- Мен не може момък да прилъже,
че съм мома, мома над момите,
па съм мома - попова дъщерка!
Дочул гя е змейо от грамада,
па нареши два руси перчина
и забоде два медни кавала,
па отиде горе на седенка,
па си седна, дилбер, до момите.
Ем си свири, ем си мома лъже:
- Айде, моме, попова дъщерко,
айде да те водя у наши дворове.
У наши дворове две слънца греят,
у наши дворове два месеца печат.
Ем си имам сестра Ангелина,
калем свила преде,
свилен гайтан плете.

 

Враца (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 129, № 32 - "Змей мома лъже").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015