* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Руса, малка мома:
- Я съм мома от велика рода,
мене ерген не може да излъже,
да излъже, при мене да седне,
а то не ли китка да ми вземе!
Зачул я змей от гъста гора.
престорил се сам на добър юнак,
името му - Никола гидия.
Он на Руса една дума рече,
Руса го е в очи погледнала;
он повтори, она китка даде,
он потрети, она се пристанала.
Поведе я Никола гидия,
да я води у негово село.
Не я води у негово село,
а я води у гора зелена.
Досети се Руса, малка мома,
на Никола тийом проговаря:
- Стой, почекай, Николе гидийо,
да се върнем, дари да си вземем,
да си дарим свекър и свекърва,
да си дарим зълви и девере!
Никола й тийом проговаря:
- Върви, върви, Русе, мала моме,
твойо свекър - букова горица,
свекърва ти - планина зелена,
зълви са ти лозови пръчки,
а девере - тънките фиданки.

 

София, кв. Враждебна (Зимбилев, Найден. Народни обичаи и песни от село Враждебна. /Предг., комент. Елена Огнянова. Изд. Ив. Вазов, 1991, с. 236).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015