* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Настана на стан девица,
мънина Дона, мънина.
Змейо си Дона говори:
- Мънина Дона, мънина,
я хайде, Доне, да вървим
на високите планини,
на столовати орешаци.
Змейо й чехли направи.
- Коги си чехли съдереш -
тогава ще те заведа
у бащини ти на прошка,
у майчини ти на госте...
Дона бе хитра, разумна -
вечер си чехли зарива,
заран ги с вода полива,
по скоро да се съдерат.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015