* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се хрисима Калина
на кладенци и на изворци,
през юнаци и през девойки:
- Юнак с мене нимой приговори,
приговори, китка да ми вземе!
Де я зачу змей зелена гора,
престори са Гюро добър юнак,
че отиде при хрисима Калина.
Веднъж рече - тя му приговори,
той повтори - тя му китка даде,
той потрети - тя му пристанала.
Поведе я Гюро, добър юнак.
Отговаря хрисима Калина:
- Стой, почакай, Гюро, добър юнак,
да си взема тънките дарове,
да дарявам зълви и девери!
- Върви, върви, хрисима Калино,
твойте дари - в гората листите,
твойте девери - високи роксани,
зълвите ти - тънките букчета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015