* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се буля с Калина,
че си има хрисима Калина,
с ней ерген не може да приказва,
сама ходи вечер на седенки,
сама ходи, сама си дохожда.
Де я зачу змея в гора зелена,
та отиде на техни седенки,
престори се Гюро, добър юнак.
Пръв отиде, място му й сторила,
дваж повтори, китка му подаде,
триж потрети, сама му пристана.
Поведе я Гюро, добър юнак,
поведе я към гора зелена.
Отговаря хрисима Калина:
- Ой те тебе, Гюро, добър юнак,
що ме не водиш вашето село,
ам ме водиш към гора зелена?
Отговаря Гюро, добър юнак:
- Ой те тебе, хрисима Калино,
наше село - зелената гора,
нашите къщи - черни пещери!

 

Горна Студена, Свищовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015